Неделя, 22 Ноември 2026

История на Сухопътните войски на България. Т. 1 -Т.4

История на Сухопътните войски на България. Т. 1 / Станчо Станчев, Тодор Петров ; [науч. ред. Георги Марков]
Издателство и производство: София : Фонд. Бълг. воен. ист. наследство, 2014 ([София] : СиТи Директ)
Физическо описание: 190 с. : с портр., ил., факс., XXI л. : цв. к. ; 30 см
Друга интелектуална отговорност: Марков, Георги Георгиев, 1946- (редактор)
ISBN: 978-954-92859-2-5 (т. 1, подв.)
Забележки: Авт на многочастното изд.: Станчо Станчев, Тодор Петров, Румен Николов, Кирил Цветков, Богдан Андреев, Атанас Атанасов, Димитър Караджинов, Йордан Петков, Христо Георгиев, Манол Млеченков, Георги Петров, Мирослав Димитров, Румен Пенчев, Живко Михайлов, Симеон Краликов 

Изд. на Военноист. комис. ВА "Георги С. Раковски" и др. 
УДК: 356/358(497.2)(091); 355.48(497.2) 

* * * * * *


История на Сухопътните войски на България. Т. 1

Уважаеми читателю,

Пред вас е том Първи от Историята на Сухопътните войски на България в рамките
на проекта „История на Сухопътните войски на България“. Целта на проекта е да попу-
ляризира историята и бойния път на безсмъртните съединения и части на Сухопътните
войски, прославили българското оръжие във войните за национално обединение в името на
българския идеал „българската общност в рамките на нейните етнически, исторически
сложили се граници, да бъде обединена в Единна Българска Държава“.
Сухопътните войски на България са основният и най-многочислен вид въоръжени сили
на Българската армия и са носители на военната слава и чест на нашата армия. В дълъг
исторически период тяхната история се разглеждаше и отъждествяваше като история
на Българската армия, защото още в началото на създаването тя е била предимно земна,
т.е сухопътна. Стотици хиляди герои на сухопътните войски покриха с телата си бойния
път на Българската армия. Дори и най-великата песен – „Велик е нашият войник”, която е
химн на 23-ти пехотен Шипченски полк и по право се счита за химн на Сухопътните войски,
стана химн на Българската армия. В днешно време ние желаем да насочим вниманието на
българската общност към трудния път на създаването, изграждането и развитието на
сухопътните войски. Да посочим какви усилия и лишения е преодоляла българската държава
в това трудно дело, като осъзната необходимост в преломни и тежки времена.

В първия том, който се намира пред вас, е историята на Сухопътните войски от създаването
на опълчението на основата на дружините, на което стъпва Земската войска,
до края на Първата световна война. Това е историята на утвърждаването на земните
(сухопътните) сили с четирите рода войски в тях (пехота, артилерия, конница и пионери)
като въоръжена сила и гарант на независимостта и териториалната цялост на страната
и на развитието на военното изкуство във водените четири войни за национално обединение.
Това е историята на най-славния период в развитието на земните (сухопътните)
войски, пълен с победи, героизъм, военна слава и изпълнен дълг пред олтара на Отечеството
и превърнал армията ни в първа военна сила на Балканите. Но това е и историята на
период, пълен с болка и мъка за хилядите, загинали по бойните полета, на черните забрадки
и сираците, останали без бащи, на хилядите прокудени от родните им места, на хилядите
болни, ранени и инвалиди. Но народ и армия са били единни в своята цел. Дивизии и полкове
са възкръсвали отново и отново за страх и ужас на враговете на Отечеството ни и са
стояли като несломим щит на границите му.
В следващите две книги от Историята ще разкажем за възкръсването на сухопът-
ните сили след унизителния Ньойски договор, въздигането им и участието във Втората
световна война и развитието им в периода след нея до наши дни, когато Сухопътните
войски се утвърдиха като основен вид въоръжени сили, достойни наследници на славните
си предци, включващи в себе си всички родове и специални войски, характерни за съвремен-
ните армии. Благодарим на нашите съмишленици – Националния военноисторически музей,
Военна академия „Г.С.Раковски“, Военноисторическата комисия, за тяхното участие и съдействие.

Ние, фондация „Българско военно историческо наследство“, и сдружение „Асоциация
на Сухопътните Войски на България“ съзнаваме ролята на народната памет във възпита-
ването на чувството за национална гордост, обич към родината и желание за справедли-
вост и лично достойнство. Винаги е имало тежки моменти в развитието на България в
съвременната ù история, но винаги е имало българи, които, когато историческата необ-
ходимост и лична съдба са изисквали от тях да служат на родината си, те са оставяли
житейския прагматизъм и лична изгода далеч от себе си. Запазвайки паметта за техните
дела, ние искаме техният пример да посочи пътя, който следващите поколения да следват
в името на добруването на българската общност.

      Приятно четене!

Председател и учредител на Асоциацията на Сухопътните Войски на България
о.р. генерал-лейтенант Кирил Цветков
Председател на фондация „Българско военно историческо наследство“,
учредител и заместник-председател на
Асоциацията на Сухопътните Войски на България
Людмил Богданов

 

История на Сухопътните войски на България. Т. 2

Уважаеми читателю,

Пред Вас е втори том от История на Сухопътните войски на България, обхващащ
периода от излизането на България от Първата световна война до края на Втората
световна война. Историците казват, че това е най-тежкият и мрачен период във
военната ни история. Военните си спомнят за него като кошмар и винаги, когато тряб-
ва да отъждествяват или сравняват периоди от военната ни история, казват кратко
и просто: „Както по времето на Ньойския договор“ – като нещо, което не подлежи на
сравнение по своите тежки последици за армия и държава. И наистина последиците са
били ужасяващи и за армията, и за държавата и са останали като черно петно в на-
шата история, в съзнанието на поколения българи. България е била на прага да загуби
своята независимост и да бъде поделена между съседите , икономиката – напълно
разрушена, селското стопанство – разорено, а армията…! За дълъг период от време
България е оставена почти без армия, без военна защита и без външни покровители.

Прославените в боевете пехотни дивизии се трансформират в полкове, полковете в
дружини. Други, по волята на победителите, се разформират. На България е забранено
да притежава авиация и флот, тежко въоръжение, военни училища. Забранено е да се
говори за военна наука, подготовка на войските и силите, мобилизация… Наложени са
ни клаузи, по-тежки от тези на Германия, подбудителя на войната. Самолети, кораби,
оръдия и гаубици се разграбват и унищожават от победителите. България е върната
с десетилетия назад, лишена от средства за защита и без армия, без бъдеще. Оста-
вена на произвола на съдбата, под контрола на междусъюзническа комисия, на която
единствената грижа е била да се изпълнят клаузите на позорния за България договор,
страната и народът й агонизират. Комисия, за чиято издръжка от няколко десетки
военни чинове България е трябвало да харчи почти половината от военния си бюджет
допълнително. Победителите не могат да забравят Криволак, Завоя на Черна и Дойран
и отмъщението им е страшно за срама, преживян през последните три години от вой-
ната на Солунския фронт и ужаса от българите. Български държавен съд съди българи,
виновни за катастрофата, и на първо място са генералите, командвали войските в
най-тежките моменти от българската история. В България винаги се търсят винов-
ните не там, където са... Двадесет години на срам и позор, които никой не иска да си
спомня в България, но които не бива да се забравят от никого…

И въпреки всичко България намира сили да излезе от кризата и забравата и отново
да се въздигне и да изгради своята армия. Дължи го на своя върховен главнокомандващ,
на своите генерали и на родолюбивите българи, превъзмогнали пацифизма и чуждопоклон-
ничеството, обхванали цялата страна. За едно десетилетие, една нищожна частичка
от времето, тя успява да възстанови армията си, икономиката и селското стопанство
и отново да потърси своя национален идеал. На 31 юли 1938 г. в Солун се подписва спо-
годба между България и Балканското съглашение, които с това поемат задължението да
се въздържат от всякакво прибягване към сила по смисъла на спогодбите, подписани за
ненападение. Държавите от Балканското споразумение се отказват от прилагането на
военни, морски и въздушни постановления на Ньойския договор и възстановяват правото
на България да укрепва тракийската си граница. България добива пълна военна незави-
симост. Армията и страната започват подготовката си за новата световна война. И
става чудо! На превъоръжаване и модернизация са подложени всички родове и специални
войски. За участие във Втората световна война в Сухопътните войски са извършени
крупни организационни преобразувания. По време на войната действат не осемте мир-
новременни полка, оставени ни по Ньойския договор, а 67 пехотни полка, обединени в 24
пехотни дивизии и 7 армии, осигурени с въоръжение и техника. Развръщат се наново
въздушните и морските войски. Пример, достоен за възхита и подражание. В хода на
войната Сухопътните войски развръщат Прикриващ фронт и поддържат военно-окупа-
ционни зони в Беломорието, Македония и Сърбия. В заключителния период от войната на
страната на антихитлеристката коалиция Сухопътните войски провеждат 6 армейски
настъпателни и една отбранителна операция. Завършват войната и се нареждат на
страната на държавите победители.
В книгата няма да намерите описания на битки и сражения, които очаквате, нито
героични подвизи. Ще намерите описание на подвига на един народ, въздигнал се от пе-
пелта и изградил наново своята армия и нейната сърцевина – Сухопътните войски, воден
към своя идеал от достойни българи. И този период от нашата военна история, плани-
ран от победителите да бъде най-мрачният за нас, ще остане да свети в българската
военна история със саможертвата и готовността на българите да изградят устоите
на своята повалена в калта и въздигнала се наново от пепелта държава.
Чест и слава на всички, издигнали България от пепелта и довели я до единственото
в новата ни история докосване до националния идеал - обединението на всички българи.
Идеал, подкрепян от поколения българи, платен с цената на стотици хиляди жертви и
безброй черни забрадки и сълзи на сираци.

Председател на Асоциацията на Сухопътните войски на България
О.р генерал-лейтенант Кирил Цветков
Председател на Фондация „Българско военно историческо наследство“
Людмил Богданов

 

История на Сухопътните войски на България. Т. 3

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Настоящият том обхваща изключително важен период от развитието на Сухо-
пътните войски на България след края на Втората световна война през 1945 г. Бъл-
гария от конституционна монархия с народно представителство се преобразува в
държава с републиканска форма на управление. Смяната на конституционно опреде-
леното обществено устройство съгласно Търновската конституция отваря пътя
за смяна на икономическата система на взаимоотношения от капиталистическа
към социалистическа и за промяна на собствеността. Политическата надстройка,
изградена от БРП (к) под влиянието на политическия опит и практика на СССР, води
до еднопартийно управление. Това не е просто смяна на обществено-политически
системи, които носят признаци на приемственост и продължение на традиции във
формите на управление, на собственост, на притежание на средствата за произ-
водство и на разпределяне на благата, каквито се наблюдават в традиционните
общества до този момент. Социализмът е нова обществена икономическа систе-
ма, която променя из основи обществото и обществените отношения, производи-
телните сили и производствените отношения, услугите, разпределянето и ползва-
нето на благата, културата и морала на обществото и на индивидите в него. Това
поражда принципно нови форми на управление, коренно различни от предишните,
изисква хора с други настройки и друга подготовка.

Тази промяна във всички аспекти на обществения живот и на обществото като
цяло не протича гладко и безболезнено, защото е свързана с промяна на форми на
власт, собственост и начин на живот. И изграждането на новото общество проти-
ча за част от хората, облагодетелствани от стария строй, болезнено, но за други,
които не притежават средства за производство и нямат достъп до благата, се прие-
ма като ново, като освобождение. В човешката история няма случай на такава ко-
ренна промяна на обществено-политически системи/отношения, която да не се
утвърждава с насилие под една или друга форма над определени слоеве от населението.
При такава промяна използването на силовите структури става определящо и
изисква пълното им овладяване от управляващата класа, което и става във всички
страни с народна демокрация. Това овладяване на силата и оръжието не протича
гладко, съпроводено е с репресии, продължава достатъчно дълго, обхваща поколения
и предизвиква сътресения във военната система. С повече или по-малко усилия те
се преодоляват, военната система се включва в политическата система на стра-
ната и изпълнява определените º от Конституцията и законите функции и задачи.

Развитието на Въоръжените сили на Народна република България, а в частност
и на Сухопътните войски, е в пряка зависимост от военнополитическата среда в
периода след войната – до 1955 г., в чиито рамки се обособяват двете обществе-
но-политически системи и възникват двата противоборстващи военнополитиче-
ски съюза – НАТО и Варшавският договор. През 80-те години на миналия век те дос-
тигат върха на военните си потенциали. Военнотехническото им равнище води до
паритет, който блокира вземането на решения за използване на военни средства
за решаване на политически кризи. Развитието на Въоръжените сили на Народна ре-
публика България следва да бъде виждано и оценявано от гледна точка на противо-
поставянето на двата военни съюза, на техните военнополитически цели и съот-
ветно на осигуряването на необходимия военен ресурс на т.нар. Южноевропейски
театър на военни действия.
Военната система на България като цяло, а в частност и Земните/Сухопътните
войски претърпяват в началото сериозни изменения, свързани с преустройството
на войските в изпълняването на изискванията на Парижкия договор, а впоследствие
и в подготовката си за включване във военната система на Варшавския договор.
Когато включването е факт, те приемат изискванията на Главното командване
(ГК) на Обединените въоръжени сили (ОВС) на Организацията на Варшавския договор
(ОВД) и се развиват съгласно тях и ресурсите, които им са определени от Политбю-
ро на ЦК на БКП и правителството. Средствата невинаги са достатъчни, разчита
се на помощта на СССР, но Сухопътните войски успяват да развърнат всички родо-
ве и специални войски и да придобият способности за водене на сухопътни отбра-
нителни и настъпателни операции от съвременен тип за дълъг период от време,
в условия на използване на оръжия за масово поразяване и само с конвенционални
средства. Те се превръщат в основен вид въоръжени сили, който заедно с Военновъз-
душните и Военноморските сили в значителна степен е в състояние да гарантира
националния суверенитет на страната.
В настоящия том от ,,История на Сухопътните войски на България“ няма да
срещнете оценки на партийнополитически решения и действия на правителствени
и партийни органи в периода 1945–1990 г. Авторският колектив смята, че независи-
мият от политическа гледна точка подход към оценките и явленията е единствено
правилен за изследване и анализиране на периода, а наш дълг е да представим съби-
тията в този вид и при тези условия, при които те са възникнали и са се развили.
Единствената цел, която преследваме, е да представим и съхраним историята на
най-големия вид въоръжени сили – Сухопътните войски, на носителя на воинската
слава и чест на България в този драматичен период от развитието на страната,
страстите по който още не са затихнали и пречат на нормалното от гледна точка
на историята представяне на фактите и събитията.
Главната особеност на периода след Втората световна война е, че той е ми-
рен. В него въоръжените сили се развиват и променят, без да участват във военни
действия, където да доказват своите военни способности на практика. Но систем-
ният и сравнителният анализ на структури, въоръжения и способности позволява
да се направят достатъчно точни и верни изводи за състоянието на Сухопътните
войски и за тяхната роля и значение във военния потенциал на България. А този ана-
лиз показва, че те са поддържани на равнището на водещите армии в света, което
се потвърждава и в оценките, давани от наши и чужди военни специалисти.

О.з. генерал-лейтенант Кирил Цветков,
председател на Асоциацията на Сухопътните войски на България
Людмил Богданов,
председател на Фондация „Българско военно историческо наследство“

 

История на Сухопътните войски на България. Т. 4

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Последното десетилетие на ХХ век за България е време на колосални промени
и реформи във всички области на дейност на обществото и институциите на
държавата. След повече от половин век страната отново сменя общественото
устройство и политическия режим. С прекратяването на дейността на Варшав-
ския договор през 1991 г. фактически завършва и Студената война, но процесите
и явленията, започнали по това време, създават напрежение и дълго влияят върху
отделни региони и в света като цяло. България като част от този процес още мно-
го време след промените усеща натиска и последствията от това участие, което
оказва влияе върху вземането на решения във всички области на живота.
Измененията във всички аспекти на обществения живот и на обществото като
цяло не протичат гладко и безболезнено, защото са свързани с промяна на форми на
власт, на собственост и начин на живот. И изграждането на това ново общество
протича за част от хората, свързани със стария строй, болезнено, но за щастие не
се осъществява с видими и груби форми на насилие както при предишните преходи
от една система в друга.

Потвърждава се правилото, че при подобна промяна използването на силовите
структури става определящо и изисква пълното им овладяване от управляващите.
Това овладяване на силата и оръжието отново не протича гладко, съпроводено е и
със силови действия под различна форма, но в рамките на законите и Конституция-
та, продължава достатъчно дълго и предизвиква сътресения във военната систе-
ма. С повече или по-малко усилия сътресенията са преодолени, военната система
се включва в политическата система на страната и изпълнява определените ù от
Конституцията и законите функции и задачи.

В началото на прехода липсват основни документи в подкрепа на приетите пла-
нове за преструктуриране на въоръжените сили – като Военна доктрина, Закон за
отбраната и въоръжените сили, на чиято основа да се изготви и Закон за реформа
във въоръжените сили. Плановете изпреварват появата на законите и са правно
неосигурени и без парламентарна подкрепа. Доктрините и законите се появяват
впоследствие, за да затвърдят разработените планове, което неизменно поражда
антагонизъм и желание за следващи промени. Изготвят се без необходимия анализ
на военно-политическата и военностратегическата обстановка и на възможност-
ите на страната за реформи, без анализ и преглед на цялата система за отбрана и
сигурност, често под политически вътрешен и външен натиск. Факт, който не се
нуждае от доказване, е, че до края на това изследване не бе постигнато съгласие
между политическите сили по въпросите на отбраната и армията. И затова плано-
вете са едностранчиви, тенденциозно целеви, постоянно актуализирани в посока
към съкращения и несъздаващи сигурност.
Армията като част от системата за сигурност и отбрана следваше да отго-
вори на предизвикателствата по адекватен начин, за да го направи, бе принудена да
се реформира. С най-голяма сила това се отрази върху развитието на Сухопътни-
те войски. Новите предизвикателства и елементарният преглед на потенциала и
способностите на видовете въоръжени сили недвусмислено определяха, че основна
роля в отговора на тези предизвикателства играят Сухопътните войски, които
притежават комплексни способности, изразени в потенциала на родовете и особе-
но на специалните войски, влизащи в техния състав. По един или друг начин тези
нови предизвикателства се отразяваха в мисиите на въоръжените сили в края на
ХХ и началото на ХХI век, определени от правителството и поставени за изпълне-
ние пред тях.
Трансформацията на Сухопътните войски протичаше и под влиянието на дру-
ги предизвикателства, които наложиха негативен отпечатък върху развитието
им през дълъг период от време. А те бяха икономическите кризи, следващи една
след друга в България, острата демографска криза, политическата криза, водеща
до разединяване на нацията, духовната и социалната криза. И това се отразяваше
в най-голяма степен върху започващата трансформация на армията. Курсът към
членство в НАТО и ЕС допълнително изостри обстановката с поетите обещания
и необходимостта от съобразяване с мнението на Северноатлантическия пакт по
трансформацията на армията. Мнение, което стана норма на поведение на българ-
ския политически и военен елит през годините на промените и определи в най-голя-
ма степен съдържанието на нормативните документи в областта на отбраната
и сигурността.
И Сухопътните войски през този период се развиваха, следвайки динамиката на
промените и променяйки ръководство, политики, доктрини, структури, планове и
програми. Усилията на всички командири от всички звена бяха насочени към съхра-
няване на Сухопътните войски в определените по плановете структури, опазване
на въоръжението и техниката и поддържане на необходимата подготовка, бойна
готовност и боеспособност на формированията. И затова посвещението в тази
книга е насочено към тях.

О.з. генерал-лейтенант Кирил Цветков,
председател на Асоциацията на Сухопътните войски на България и
ръководител на проекта „Българско военно историческо наследство“
Людмил Богданов,
председател на Фондация „Българско военно историческо наследство“

 


digital library


Този сайт представя сканирани книги
от колекциите на Академичната библиотека
на Военна академия "Г. С. Раковски".

Локация